Ето едно от любимите ми места за хвърляне:
Това е тунелът, водещ към Репетиционната; в този студен полумрак най-често се замерваме бясно с Петър... Играта на закрито се отличава с един много важен детайл - каквото и да се случи, ехето винаги пада на няколко сантиметра от теб, и не може да се изгуби. Това пък от своя страна води до изключително бърза игра и силно хвърляне... Обичайно място на времето беше да играем в апартаменти, направо в хола; там има място дори за четири играча. В подземния тунел обаче е друго... не можеш да разтвориш ръце, но си свободен да скачаш напред и назад колкото искаш, а ведно с това и да крещиш и хвърляш със всички сили...
No comments:
Post a Comment