Saturday, July 12, 2008

Демонстрация

Четириминутен безмилостен артилерийски обстрел:



От другата страна на окопите - Юлия, която скоро ще бъде посветена в пълноправен участник в отбора.
По времето на заснемането на този клип Юлия все още имаше зъби :D

Употребата на Требучета

Безспорно най-тежкото и дълбоко оръжие, с което разполагам в частната си артилерия.
Стандартна чаша с отстранена дръжка, дълбока около 10 см.
Гърлото й е по-тясно, следователно по-трудно се улавя с нея.
Многократно по-дълбока е, т.е. задържа топката със стопроцентова сигурност.
Дълбока и тясна = изстрел като през тръба = по-голяма сила и по-голяма скорост = избити купинки и зъби при противника (по-лесно от това не мога да го обясня).
Тази купинка носи името на легендарно обсадно оръдие не без причина. Повярвайте ми, силата на изстрелите му е впечатляваща; ударът, дал името му, е моята първа запазена марка, и е усъвършенстван до степен, в която е възможно да избия оръжието на играч срещу мен - доказано - в половината от случаите (или това, или го отхвърлям на метър назад lol).
Често го използвам, за да покажа на самоуверените нови играчи с кого си имат работа :D:D
Това е първата купичка, по-издръжлива от кутия от кисело мляко, кацвала в ръката ми. Тя беше с нас от самото начало и според мен новите играчи трябва да си теглят един курс по работа с нея още в началото, за да се научат как се хваща с тясно гърло :)
Поради формата си позволява посрещане на топката със стените си; удар с дъно; поставяне на купичката върху дланта като ножница = силни саблени удари, наречени Самурай (има ги във видеото, не можете да ги объркате, но съм бил... милостив и сдържан)
Ето:


Monday, July 7, 2008

Двуминутна демонстрация

Това са няколко отработени удара и няколко случайни импровизации.

Допълнителни коментари - после.

Friday, May 2, 2008

Сезон 2008 е открит

И така, тихо и далеч от любопитни очи, вчера бе открит тарейра сезон 2008.
С Бо попаднахме на най-добрата за момента арена - един широк кратер, при разклона за Леденика.
Мястото се оказа пълно с преимущества: чист планински въздух, усамотено, хем на открито, хем със стени около играчите (т.е. топката няма къде да избяга), миризма на стъпканата трева и билки, птички пеят... прекрасно... Стана ми любимо място за игра.
Ео снимки:
Панорама от центъра:
Приемаме желаещи да се включат в играта :D

Нови попълнения

Събрахме се на Гуменото - изоставено игрище из балканските дебри - името му идва от отдавна липсващото покритие. Идеални условия за игра, за щастие мрежите все още стоят непокътнати... Този път, благодарение на Макс и Доки имахме озвучаване на живо, както трябва да си бъде. Играчът-откритие на деня се оказва Боби - със синята тениска.
Голяма тълпа - добра игра :) Сезон 2008 започва много добре.

Още зарибени дечица

Новите ни попълнения от тия дни :D

Saturday, September 1, 2007

Среднощен дуел

Ето Бо и Валето в неочакван среднощен дуел :D
И две снимки на беснио мачок Бо в стремителна атака:

Wednesday, August 29, 2007

Калин

Калин, един от хората, които явно са се родили с купинка на ръката :D Млада надежда и един от най-баш играчите. Той ще бъде обект на още много - надявам се - постове.
Обърнете внимание на бойната му стойка, напук на пространството и дрехите.
Тук го виждаде в Тунела, играе с Пеци. Тъмно е и няма място, но това не пречи никому.

Ехе!

Наричаме го ехе, за да не му викаме хек; друга причина няма. Ехето е много по-малко и по-плътно от хека. Не е удобно за ритане - можеш да го ритнеш, разбира се, но хековете са създадени за да се разпльокват по крака ти и да бъдат ритани. Ехето е като малък камък - или като кайсия - и е или кръгло, или с лееееко яйцевидна форма. Много често се получава след ритник ехето да отхвърчи прекарено настрани, за да може да го хване който и да е...
Набавянето на ехета е проблем... Лесно е да си намерим хек, но те много рядко могат да ни свършат работа, затова трябва да си ги поръчваме специално... подсмърк....
Не е лесно да си некомерсиален...

Оружье!

Започвам с една снимчица на основните оръжия, ние ги наричаме "кУпинки" обикновено; или "гавАнки". Лека-полека ще пускам ревютата на всеки вид и подвид; а разлика има, вЕрвайте ми. Това *не са* всички, да знаете :)

Планинско

Ето, един фрийстайл с Бо, някъде из Балкана. Простете за творческия поглед на оператора :D

На въздух

... много ясно, че играта на открито е коренно различна от тази в закрити пространства (виж следващото ентри). Не откривам топлата вода с това. Цаката е в това да правиш разликата между двете и да се възползваш максимално от мястото на което се намираш... Първото нещо на открито е, че можеш изобщо да не седиш на едно място; и че можеш да се гониш с човека отсреща, че не е нужно да се ограничавате по никакъв начин; второто е Параболата. Навън можеш да хвърляш много, ама много нависоко; а колкото по-нависоко хвърлиш, толкова по-силно пада топката... прааааааас, тряаааааааааааааас!
Ха-йааааа, лууууп...
И за Бога, ако сте на открито, дишайте... издишайте... дишайте...
Снимката - Волен и архиватора на Вратцата, 2005

В Тунела

Ето едно от любимите ми места за хвърляне:
Това е тунелът, водещ към Репетиционната; в този студен полумрак най-често се замерваме бясно с Петър... Играта на закрито се отличава с един много важен детайл - каквото и да се случи, ехето винаги пада на няколко сантиметра от теб, и не може да се изгуби. Това пък от своя страна води до изключително бърза игра и силно хвърляне... Обичайно място на времето беше да играем в апартаменти, направо в хола; там има място дори за четири играча. В подземния тунел обаче е друго... не можеш да разтвориш ръце, но си свободен да скачаш напред и назад колкото искаш, а ведно с това и да крещиш и хвърляш със всички сили...

Градината на самураите

Снимките са от градината на вилата ми; можете да си представите напролет (или есен) как се сипят цветчета и листа от дърветата, а ние се хвърляме напред-назад, сякаш сме в Street Fighter II.
Играта на трева е много приятна за стъпалата :D но аз не рискувам с моите крака...
Любопитност - тук сме на различно ниво един спрямо друг; аз съм с половин метър по-високо от него, затова играя на колене... съответно Пеци може да се движи навсякъде, а аз мога да си позволя само т.нар. самурайска походка (т.е. пристъпваш от коляно на коляно, без да се изправяш; това е от времето, в което в Двора никой не е имал право да се изправя на крака, за да не може да атакува Императора; това обаче довело само до стил на бой на колене :D:D, или поне нещо такова)



































Светещи жилетки

Едно от нещата, които ЩЕ направим, е да играем в пълен мрак; ще напръскаме с фосфоресциращ спрей купичките, ехето (демек топката), и ще си драснем по един хикс на гърдите за ориентир в каква посока да хвърляме. Така ще се виждат само движението на топката и купичките; сигурен съм, че ще е добро шоу. Един спрей само ми трябва (*потривайки ръце с дяволита усмивка)
А какъв клип ще направих, хъхъ...

Видео #1

Ето една лека загрявка с Калин.

Обърнете внимание на стойките - аз играя с рамо към ниго, и се движа предимно напрен и назад; той обаче е с гърди напред и съответно се движи настрани. Това като пример за индивидуалните стилове :D

Здравейте : Hallo

Здравейте!
Разглеждате този блог зарада постоянните въпроси, които получавам, а именно:
- как се нарича това?
- как се играе това?
- абе вие от колко време хвърляте??!!?!
- какво сте тренирали преди / след /по време на това?
- с какво играете?
- и къде, най-вече...
и т.н. и т.н..

От сега насетне - видео, снимки и описания качвам тук.
Забавлявайте се, приятели, и не се колебайте да звъннете, за да похвърляме заедно.

Отговарям на мейл sladko.gsi [at] gmail [точка] [ком]

Hi! It's a blog for an underground sport we practice.
Lokk at the videos to get a better idea. Questions at sladko.gsi [at] gmail [d0t] [com]